При Таневи- Ваканционна Къща

Тревненската планина

Тревненската планина е четвъртият по дължина, но най-висок по относителна и абсолютна височина дял на Стара Планина. Западната граница е по дола Сапатовец (началото на р.Янтра), безименната седловина западно от вр.Атово пъдало, р. Камещица и Енинска река. Източната граница е проходът на Републиката. На юг Тревненската планина стръмно се спуска до равното Казанлъшко поле. Планинското било е заоблено, в западната част е заето от пасища, в средната от просторни гори, а в източната – от пасиша и ниски широколистни гори. По него се издигат върховете Атово Пъдало, първенецът Караджова кула, двуглавият Бедек, Българка, Голям Вис, Калъшка Чукара, Грамадлива. Северните склонове са къси и гористи. Южно от билото се спускат към полето дълги ридове, по които често се издигат върхове, по-високи от вододелното било – Саръяр, Панагюра, Стефанча, Малтепе, Кацан.

На различни места в района са намерени останки от дейността на първообитни хора, траки, римляни и византийци.

Траките прокарали тук първите пътища през планината, подобрени по-късно от римляните. ища играели първостепенна роля. През втората българска държава тези път Те свързвали крепостите по билото и по подножието на Балкана.По планинските ридове и до днес са запазени руините на крепостите Маркови Прегради, Калаянка, Царска Могила, Преградата.

Изходен пункт за предлаганите излетни и пешеходни туристически маршрути е гр. Плачковци. Плачковци възниква като пръсната махала по време на турското робство. След прокарването на презбалканската жп-линия то се оформя като по-голямо селище, с изключително удобен достъп, както към природните дадености на Стара Планина, така и към близките културни забележителности в гр. Трявна, Габрово и Дряново.

Туристически маршрут Плачковци – вр.Бузлуджа

Предполага се, че именно по него през 1190г. византийският император Исак Ангел избягал на юг към Константинопол, след разбиването на армията му в района на Трявна и Плачковци.

От гр. Плачковци по удобен асфалтов път се достига до с.Стоевци. От центърна на селото се поема покрай реката на запад, по добре запазен римски път, който е част от старинният Верейски друм, пресичащ Стара Планина и слизащ по южните старопланински ридове към село Енина.

Пътят лъкатуши в продължение на няколко километра сред живописните гори по северните склонове на Стара Планина. След около три часа спокоен ход се достига старопланинското било при вр.Бедек.

Старинният път води на югозапад по вододелното било на Балкана, след което от хижа Бузлуджа започва да се спуска към Казанлъшкото поле. Следвайки го, след около час, час и петнадесет минути спокоен ход по билото на планината може да се достигне до вр.Бузлуджа и намиращите се в района хижи. Преминава се покрай връх Атово Пъдало, до западните склонове на който, до пътя има голяма чешма. Името на този връх, вероятно произлиза от старинната дума падалище – пътна станция за почивка и смяна на конете.